Текст песни Валентин Велчев - Музикантът

Просмотров: 7 0 чел. считают текст песни верным 0 чел. считают текст песни неверным

На этой странице находится текст песни Валентин Велчев - Музикантът, а также перевод песни и видео или клип.

А пееше, как пееше душата,
докосната насън от любовта...
Прегръщаше до сутрин Музиканта -
нощта, разбита на безброй слънца...
Венчан е той докрай за самотата...
А може би дори и след това...
Но всъщност ориста на Музиканта,
е на таланта - вечната съдба.
А днес?... Къде?... Кога?... И кой го чака?
„Завинаги!“ - оказа се лъжа...
За гара „Щастие“ изпусна влака,
с цигулка онемяла под ръка...
Самотни струни... И сама цигулка...
А някога бе обща песента...
В сърцето му със стръв на невестулка,
пирува ненаситна самота...

И он пел, как пела душа,
тронутая во сне любовью...
Он обнимал Музыканта до утра -
ночи, разбитой на бесчисленные солнца...
Он женат на одиночестве до конца...
А может быть, и после...
Но на самом деле судьба Музыканта,
это талант - вечная судьба.
А сегодня?... Где?... Когда?... И кто его ждёт?
"Навсегда!" - оказалось ложью...
Он опоздал на поезд до станции "Счастье",
с немой скрипкой под мышкой...
Одинокие струны... И одна скрипка...
А когда-то песня была обычной...
В его сердце, приманкой ласки,
пирует ненасытное одиночество...

Опрос: Верный ли текст песни?
Да Нет